Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство- Сърдечно и вечно море, Всичко отминава. Ах, колко години, години, години, Години, години, море, Умряха безвъзвратно. Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни, Кажи ни, кажи ни, море, Искам ги обратно. И ето, че идвам при теб Толкова сам, толкова лош, толкова грешен. И гребвам от тебе, море, шепа вода, Глътка любов за моя ден. Прекършени клонки и чифт панталонки И кърпена ризка, море- Бедните ни дрешки. Ни помен от подлост, ни жажда за слава, А порив за подвиг,море, В мислите момчешки. И често се питам, защо не опитам Да вляза във ритъм със теб- Смело да пристъпя. Покоя сегашен, уюта домашен И делника прашен, море, В тебе да изкъпя. Ах, как ми се иска със кърпена ризка Да тръгна към риска, море. Има ли надежда? Тук мойто начало, наивно и бяло Като в огледало, море, В тебе се оглежда. Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство, Сърдечно и вечно море- Всичко отминава.
Още на: https://textove.com/panayot-panayotov-momcheto-koeto-govori-s-moreto-tekst
Благодариние на textove.com
Още на: https://textove.com/panayot-panayotov-momcheto-koeto-govori-s-moreto-tekst
Благодариние на textove.com
Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство- Сърдечно и вечно море, Всичко отминава. Ах, колко години, години, години, Години, години, море, Умряха безвъзвратно. Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни, Кажи ни, кажи ни, море, Искам ги обратно. И ето, че идвам при теб Толкова сам, толкова лош, толкова грешен. И гребвам от тебе, море, шепа вода, Глътка любов за моя ден. Прекършени клонки и чифт панталонки И кърпена ризка, море- Бедните ни дрешки. Ни помен от подлост, ни жажда за слава, А порив за подвиг,море, В мислите момчешки. И често се питам, защо не опитам Да вляза във ритъм със теб- Смело да пристъпя. Покоя сегашен, уюта домашен И делника прашен, море, В тебе да изкъпя. Ах, как ми се иска със кърпена ризка Да тръгна към риска, море. Има ли надежда? Тук мойто начало, наивно и бяло Като в огледало, море, В тебе се оглежда. Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство, Сърдечно и вечно море- Всичко отминава.
Още на: https://textove.com/panayot-panayotov-momcheto-koeto-govori-s-moreto-tekst
Благодариние на textove.com
Още на: https://textove.com/panayot-panayotov-momcheto-koeto-govori-s-moreto-tekst
Благодариние на textove.com
Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство -
сърдечно и вечно море,
всичко отминава.
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство -
сърдечно и вечно море,
всичко отминава.
Ах, колко години, години, години,
години, години, море,
умряха безвъзвратно.
Къде са, кажи ни, кажи ни, кажи ни,
кажи ни, кажи ни, море,
искам ги обратно.
години, години, море,
умряха безвъзвратно.
Къде са, кажи ни, кажи ни, кажи ни,
кажи ни, кажи ни, море,
искам ги обратно.
И ето че идвам при теб
толкова сам, толкова лош, толкова грешен.
И гребвам от тебе, море, шепа вода,
глътка любов за моя ден.
толкова сам, толкова лош, толкова грешен.
И гребвам от тебе, море, шепа вода,
глътка любов за моя ден.
Прекършени клонки и чифт панталонки
и кърпена ризка, море -
бедните ни дрешки.
Ни помен от подлост, ни жажда за слава,
а порив за подвиг, море,
в мислите момчешки.
и кърпена ризка, море -
бедните ни дрешки.
Ни помен от подлост, ни жажда за слава,
а порив за подвиг, море,
в мислите момчешки.
И често се питам, защо не опитам
да вляза във ритъм със теб -
смело да приступя.
Покоя сегашен, уюта домашен
и делника прашен, море,
в тебе да изкъпя.
да вляза във ритъм със теб -
смело да приступя.
Покоя сегашен, уюта домашен
и делника прашен, море,
в тебе да изкъпя.
Ах, как ми се иска със кърпена ризка
да тръгна към риска, море.
Има ли надежда?
Тук мойто начало, наивно и бяло,
като в огледало, море,
в тебе се оглежда.
Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство,
сърдечно и вечно море -
всичко отминава.
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство,
сърдечно и вечно море -
всичко отминава.
"Момчето което говори с морето" от Недялко Йорданов е вълнуваща детска книга, която разкрива света на приключенията, природата и вътрешното израстване. Историята следва едно момче, което създава уникална връзка с морето, откривайки тайните му и научавайки ценни морални и житейски уроци. Книгата съчетава поезия, разказ и вдъхновяващи образи, като стимулира фантазията, емоционалната интелигентност и любовта към природата у младите читатели.
В изданието "Момчето което говори с морето" Недялко Йорданов създава един магичен и поетичен свят, където дете, природа, морска стихия и приключение се преплитат. Историята представя вътрешното пътуване на героя, който чрез диалог с морето открива значението на дружбата, смелостта, отговорността и уважението към природата.
Чрез изключително живописен език, авторът въвежда читателя в емоционално пътешествие, изпълнено с вълнение, любопитство и самопознание. Илюстрациите и поетичните пасажи обогатяват възприятието, като позволяват на децата да развият фантазия, креативност, емоционална чувствителност и естетическа оценка на света около себе си. Книгата е подходяща за самостоятелно четене, семейно четене, училищни програми, класове по литература и креативно писане, като предоставя образователна и развлекателна стойност едновременно.
Темите, които се развиват, включват приключения, природни стихии, човешки взаимоотношения, етика, духовност, смелост, мечти, любопитство и любов към морето. Изданието насърчава децата да откриват себе си, да изграждат ценности, да развиват креативност и въображение, както и да се вдъхновяват от красотата на природата и магията на морето.
-
Автор:Недялко Йорданов
-
Издателство:Ню медиа груп
-
Година:2004
-
Страници:80
-
Корици:твърди
-
Състояние:отлично