Доктор Живаго

Романът „Доктор Живаго“, писан в продължение на цяло десетилетие (1945 – 1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведение за Руската революция (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война.

Обръщайки се към прозата, Борис Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на историята, ролята на изкуството в преодоляването на дисхармонията, която пораждат войната и революцията в битието на човека.

По думите на акад. Лихачов „Доктор Живаго“ е и поетическа изповед, лирическа автобиография, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето поколение.

През 1955 г. Пастернак завършва своя монументален роман „Доктор Живаго“, който обаче е забранен за публикуване поради двусмислената позиция на автора към Октомврийската революция и последвалите промени в живота на страната. През 1957 г. ръкописът е пренесен зад граница и издаден от италианското издателство „Фелтринели“.

През 1958 г. Пастернак е отличен с Нобеловата награда за литература, която поради политически натиск е принуден да откаже. Скоро след последвалата унищожителна кампания срещу „антисъветския роман“ и „предателството“ на неговия автор, Пастернак умира в Переделкино.

В Съветския съюз „Доктор Живаго“ е издаден посмъртно едва през 1988 г.

Книгата е част от поредиците „Модерна класика“ и „Бисерна поредица“ на издателство „Колибри“.

„Доктор Живаго“ е един от най-значимите романи на XX век, разглеждащ съдбата на човека в бурните социални и политически промени. Пастернак съчетава историческа драма, любовен сюжет и философски размисъл, за да покаже цената на революцията върху личния живот и свободата на духа.

Главният герой Юрий Живаго е лекар и поет, човек на състраданието и творчеството, изправен пред разрушителната сила на Руската революция и Гражданската война. Неговата борба да запази своя човешки облик и вътрешна истина стои в центъра на философското послание на романа.

Любовната история между Юрий и Лара е емоционалното сърце на произведението. Техният път е изпълнен с страст, съдбовност и раздели, а отношенията им отразяват конфликта между личното щастие и обществения дълг, между чувствата и историческите обстоятелства, които ги надвиват.

Пастернак описва революционната епоха чрез реалистични и поетични образи, показвайки глада, страха и идеологическите крайности, които разрушават човешки животи. Светът около героите се променя безпощадно, а те са принудени да търсят смисъл, надежда и идентичност сред хаоса.

Романът е известен и с включените поетични фрагменти – стиховете на Живаго, които допълват красотата и трагизма на текста. Именно те утвърждават идеята за силата на изкуството като убежище срещу насилието на историята.

„Доктор Живаго“ е книга за любовта, свободата и човешката душа. Тя поставя въпроси за това как да останем верни на себе си в моменти, когато светът се разпада. Пастернак получава Нобелова награда за литература през 1958 г. за този роман, въпреки политическия натиск и забрана за издаването му в СССР.