Психология и алхимия

Цена: 40.00лв.

Код:

8404
Тегло:

0.600 кг

Карл Густав Юнг (1875-1961) е един от най-големите психиатри в света роден в Швейцария, той е създател на аналитичната психология, автор на десетки научни трудове, повлияли развитието на поколения изследователи и автори. След неговата смърт в Цюрих се създава клиника и институт, които и до днес носят неговото име.

Психология и алхимия

Наред с Психологически типове, Юнг смята Отношенията между Аза и несъзнаваното и За психологията на несъзнаваното (в Две студии по аналитична психология) за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия заема централно място.

В Спомени, сънища, размисли Юнг представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно „реалността на душата“ – не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние – извън пределите на съдбата на индивида – да възприемат интуитивно една нова епоха и да ѝ дадат чрез него творческо въплъщение.

Заслугата на Юнг между другото е и в това, че след като внимателно е изучил произведенията на първите, не се е изкушил да навлезе в тяхната област, а е оставал в рамките на психологията, която е разработвал и при изучаването на символиката строго се е придържал към практическите задачи, наложени му от психотерапевтичната работа.

Само благодарение на съкровищницата от символи, създавана в продължение на много столетия от алхимията, пише Юнг, той е успял да си създаде пълна представа за процеса на индивидуация, за което ограниченият емпиричен материал не би бил достатъчен.

Богатият илюстративен материал се обяснява с обстоятелството, че символните образи в известен смисъл са неотменима част от алхимичното състояние на духа. Онова, което писаното слово е предало несъвършено или изобщо не е могло да изрази, алхимикът е вложил в своите изображения, които говорят на действително странен, но все пак в много отношения по-разбираем език от безпомощните му философски понятия.

„Радостен факт е, че една книга, която предявява немалко изисквания към читателя… е намерила многобройна публика, подготвена да я възприеме.“ К. Г. Юнг

Книгата достига до нас благодарение на предоставения от семейството прецизен превод и така необходим предговор на д-р Стефан Шаранков, с когото приживе ни свързваше дългогодишно сътрудничество.

Цитати

…в душата съществува целенасочен процес, който е до известна степен независим от външните условия.

Никой не може да се докосне до огън или отрова, без поне мъничко да пострада по незащитените места; защото истинският лекар никога не стои отстрани, а винаги навлиза вътре в проблема.

Душата съответства на Бога така, както окото на слънцето.

Колкото и странно да изглежда, парадоксалността принадлежи към най-ценното духовно благо, еднозначността обаче е признак на слабост. Ето защо религия, която загуби или отслаби своите парадокси, вътрешно обеднява. Обратно, увеличаването им я обогатява, защото само парадоксът е в състояние приблизително да обхване пълнотата на живота, докато еднозначността и непротиворечивостта са едностранчиви, а затова са неподходящи за изразяване на необхватното.

„Символът Христос“ има голямо значение за психологията, тъй като наред с образа на Буда е може би най-развитият и диференциран символ на цялостната личност.

Тоталността на човека като от онази цел, към която в крайна сметка води душевното развитие по време на психотерапевтичния процес.

Няма добро, от което не може да се породи злина, както и няма злина, от която не може да се породи добро.

Процесът на изграждане на личността, тъй нареченият процес на индивидуацията, е именно онова, което изразява алхимичната символика.

Съзнанието може да бъде дресирано като папагал, но не и несъзнаваното.

Съзнанието на съвременния човек обаче се е отдалечило малко повече, отколкото трябва, от реалността на несъзнаваното. Забравено е дори, че психиката в никакъв случай не е идентична с нашите намерения, а в по-голямата си част е автономна и несъзнавана. Затова при културния човек доближаването до несъзнаваното предизвиква панически ужас, в немалка степен и поради застрашителната аналогия с психично разстройство.

Съществуването на тъмните дълбини на несъзнаваното не бива вече да се отрича с невежество и празно мъдруване поради зле прикрития обичаен страх, не бива също да се измъкнем само с псевдонаучно рационализиране. Напротив, трябва да приемем, че в душата съществуват неща, за които не знаем почти нищо или абсолютно нищо, и че те са поне толкова действителни, колкото и онези неща от физическия свят, чиято същност също не разбираме и все пак ни оказват най-мощно и трайно въздействие.

Предговор на издателя

Наред с Психологически типове (том VI от Събраните съчинения) самият К. Г. Юнг смята Отношенията между Аза и несъзнаваното и За психологията на несъзнаваното (двете в том VII) за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия – труд, който тук, в третото издание, се предлага като том XII – заема централно място.

Както е известно, по технически съображения се наложи двойният том Мysterium Coniunctionis (XIV/1 и 2) да бъде публикуван по-рано (1968), макар че се е появил с години по-късно и би бил немислим без изследователската работа, извършена за този първи резултат. Том XIII под заглавието Алхимични студии ще обхване останалите работи на Юнг, посветени на този тематичен кръг, който го е очаровал и занимавал десетилетия.

Онова, което на първо място е искал да изрази авторът с Психология и алхимия, се разкрива от встъпителната глава, докато предговорът към първото издание (1944, том V на издадената от него серия психологически студии), излага накратко историята на създаването ѝ. Като е имал предвид отдалечеността на темата и неизброимото богатство на взаимовръзките в начина на разглеждането ѝ, авторът е бил удивен от успеха на книгата, както личи от предговора към второто издание (1952). Опитът с преводите – и конкретно фактът, че в англо-американското издание в рамките на Collected Works 1970, е трябвало да се издаде отново, доказва още веднъж, че тази студия въздейства не само в дълбочина, но – за радост, и върху доста широка публика.

Предполага се, че едно такова ново, одухотворено и емоционално обагрено отношение към материалната действителност, което е могло да излекува съществуващото от столетия противоестествено раздвояване на западната психика и същевременно – да преодолее материализма, след като го познава задълбочено, е привлякло особено много младите му съвременници.

Нека освен това напомним на читателя за бележките на К. Г. Юнг в Спомени, сънища, размисли (1961 <Леге Артис, 2012>*), където в главата „За възникване на произведението” той по изключително личен начин представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно „реалността на душата” – не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние – извън пределите на съдбата на индивида – да възприемат интуитивно една нова епоха и да ѝ дадат чрез него творческо въплъщение.

Изразяваме благодарността си към всички онези сътруднички на К. Г. Юнг, които със своята ерудиция и акуратност значително облекчиха нашата издателска работа по този том. Така например предметният показалец беше наличен в Юнговия основен фонд. След като се наложи нашите дългогодишни опитни сътрудници Мари-Луизе Атенхофер и Йост Хьорни да се оттеглят, за да се посветят на завършването на своята студия, г-н д-р Рудолф тен Хааф пое част от обработката на този изключително трудоемък регистър. По начин, заслужаващ искрената ни благодарност, г-жа Елизабет Имбоден-Щаел, като нова сътрудничка, доведе до край изпълнението на тази трудна задача.

В отговор на многобройните желания преведохме на немски всички още непреведени в оригиналната версия чуждоезични места в текста, където смисълът им не беше еднозначно обяснен от контекста. Съответно те бяха допълнени – непосредствено на самото място или като бележки под линия в квадратни скобки [], както по принцип издателите използват този знак при забележките.

Есента на 1971 г. Издателите