Меню
Профил
Език
Начало Приложна психология Народопсихология, том I: Размисли върху написаното и ненаписаното за българската народопсихология на национален характер

Народопсихология, том I: Размисли върху написаното и ненаписаното за българската народопсихология на национален характер

Цена: 35.00лв.
  • Код:
    8376
  • Тегло:
    0.340 кг
Добави в желани
Вижте какви сме ние българите според проф. Марко Семов. Размисли върху това какви сме били и какви сме днес: “От сега нататък, в цялата българска история, като правило българските политици ще говорят най-често за националния интерес, а ще разбират своите лични, кастови или партийни сметки!” “В масовия, във всекидневния пример, тече главно посоченото правило на личната сметка, на личния интерес, на келепира, който преследва българския политик, скрит зад националната кауза!”
 
“У много народи, когато губят – я свобода, я кауза, я битка – се извършва вътрешна консолидация, затягане. Ние по-често сме правили обратното. Започне ли някакъв вид държавен упадък, у нас се задействат механизмите на поединичното спасение! То много по-често е било основният мотив, най-важната линия на националното ни поведение – оцеляването. Като НАРОД И ДЪРЖАВА НИЕ МНОГО ПО-ТРУДНО СЕ ОРГАНИЗИРАМЕ В ИМЕТО НА НАЦИОНАЛНИ КАУЗИ.” “Властта прави неузнаваем не само всеки, който се е докопал до нея, но и всеки който иска да се докопа. Изборите са часът, когато и най-голямото нищожество усеща, че от него зависи нещо в този свят. И той наистина забравя, че е нищожество.
 
Как нищожество, когато той вече се вижда я съветник, я кмет, я както е сега в нашия парламент – направо депутат.” "КОГАТО СТРАДАНИЕТО ОПРЕ ДО СОБСТВЕНАТА КЪЩА, ДО СОБСТВЕНОТО ДЕТЕ, ДО ПОЛИТЕ НА БУЛКАТА, чак тогава българинът отваря очи, бърка в джоба си и вади ножа… До тогава ние търпим, държим главата си наведена, че може още по-зле да бъде, съобразяваме се, оглеждаме се, изчакваме. Опрем ли гръб до стената, потече ли кръв, види ли се, че няма накъде по-назад да се отстъпва, нито къде по-долу да се наведем, казваме своето “каквото ще да става”.
 
От тук нататък българинът вече е герой, храбрец, човек със свалената глава от раменете.  От тук нататък той е Кочо, той е войникът от Странджа и Булаир, той е онова, с което ние като народ се гордеем… Но у този българин най-често го няма междинното състояние. Няма я реакцията на предварението, НЯМА Я МЯРКАТА НА ТЪРПЕЛИВОСТТА, няма я защитната реакция.”
 
  • Автор:
    Марко Семов
  • Издателство:
    Славена
  • Година:
    1995
  • Страници:
    335
  • Състояние:
    отлично