Казано от Йогананда

Цена: 10.00лв.

Код:

8338
Тегло:

0.300 кг

ПРЕДГОВОР

Кого с право можем да наречем Учител? Сигурно е, че това уважение не е достойно за един обикновен човек. Но, макар и рядко, на земята се появява някоя свята личност, за която Учителят от Галилея е казал: “Който вярва в мене (в Христовото съзнание), делата, които аз върша, и той ще ги върши”.

Хората стават Учители, когато победят малкото “аз”, когато изкоренят всички желания, освен едно: копнежът към Бог, когато Му се отдадат с цялото си сърце, когато медитират дълбоко и когато душата им се съедини с Вселенския Дух. Онзи, чието съзнание е установено непоклатимо в Бог, може с право да бъде посочен като Учител.

Парамаханса Йогананда, чийто мисли за записани тук, беше учител със световно значение. Той разкриваше мъдростта на всички свещени писания и се стремеше да обедини Изтока със Запада чрез здравата връзка на духовно разбирателство. Чрез своята любов и своите съчинения той запали свещената искра на божествената любов в много сърца. Той живя неустрашимо съобразно най-висшите основни принципи на религията и провъзгласяваше, че всички търсещи Бога, независимо от вероизповеданието им, са еднакво скъпи на Небесния Отец.

Завършеното му образование в колеж и многото години духовно обучение в родната му страна Индия под старателното възпитание на духовния му учител и гуру Свами Шри Юктешвар, подготвиха Йоганандаджи за мисията му на Запад. През 1920 година той взима участие като представител на Индия в един конгрес на Световните Религии в Бостън и остава след това в Америка над 30 години, с изключение на едно околосветско пътуване през 1935-36 година.

Един безпримерен успех беше резултатът от усилията му – да събуди в хората стремежа към единение с Бога. В стотици градове по света той обучаваше големи групи по Йога и посвещаваше лично стотици хиляди ученици в тайните на Йога. За онези, които искаха да следват пътя на самоотречението, учителят основа в Южна Калифорния много ашрами (SRF, Братство за Духовна Себереализация). Мнозина търсещи истината се учат там, работят и се обучават всекидневно в медитация, която успокоява духа и събужда висшето съзнание на душата.

Следващият случай от живота на учителя в Америка показва колко ласкаво беше приеман от хората, чието духовно съзнание беше изключително развито.

При едно свое пътуване в различни части на Америка, Йогананда веднъж посетил един християнски манастир. Когато братята видели тъмната му кожа, дългата му черна коса и облеклото с цвят на охра – традиционното облекло на монасите от Ордена на Свамите**, те го приели с определено недоверие. Взели го за някой езичник и точно щели да му откажат аудиенцията при абата, когато този благороден мъж сам пристъпил в залата. С лъчезарно лице и разтворени обятия той пристъпил към Парамахансаджи, прегърнал го сърдечно и казал: “Пратенико Божий! Колко се радвам, че дойде!”

Тази книга обхваща само част от случаите в живота на Парамахансаджи. Тя трябва да даде едно бегло запознаване с богатия характер на Йогананда. От всяка страница ви огрява неговото съчувстващо разбиране и безгранична любов към хората.

Братството за Духовна Себереализация се радва, че може да даде гласност на този сборник от мисли на Парамаханса Йогананда.

Мисли на Учителя

“Какво трябва да правя, за да намеря Бога?” – попита един ученик. Учителят каза:

“Всяка свободна минута се потапяй в безкрайната мисъл за Него. Обръщай се към Него като към едно вътрешно доверено лице. Той е най-близкият от близките, най-любимият от любимите. Обичай го както скъперникът обича парите си, както страстно влюбеният – своята любима, както давещият се – въздуха. Ако ти се стремиш така към Бога, той ще дойде при теб.”

Един ученик се оплака на учителя, че не може да намери никаква работа. Гуру каза:

“Не се придържай към тази съдбоносна нещастна мисъл. Ти си частица от вселената и изпълняваш в нея съществена задача. Ако е необходимо разтърси целия свят за да намериш работа, и не се отпускай докато не успееш в това.”

“Аз искам да имам вяра, учителю!” – каза един ученик. Парамахансаджи възрази:

“За вярата трябва да се грижим, или още по-добре да я открием в себе си. Тя съществува там, но въпреки това сме длъжни сами да я събудим. Ако премислиш своя живот, ще узнаеш колко разнообразно действа Бог и това ще засили твоята вяра. Малцина се стремят към Неговата съкровена ръка. Повечето хора смятат събитията в живота си за естествено дадени и не обръщат внимание на това какви дълбоки промени са възможни чрез една молитва.”

Една ученичка се чувстваше всеки път засегната когато я порицаваха за нейни грешки. Един ден Парамахансаджи й каза:

“Защо се противопоставяш на моите забележки? Не съм ли именно за тази цел тук? Моят гуру често ме порицаваше пред другите, но аз никога не му се противопоставях, защото знаех, че Шри Юктешвар искаше само да изкорени моето невежество. Сега вече не съм чувствителен към критика. Повече няма болезнено чувствителни места в мен, които да ми причиняват болка, когато някой ги докосне. Затова така често говоря за твоите слабости. Лекувай болните места в своя ум, иначе всеки път ще потръпваш, когато някой ги докосне.”

Учителят каза на една група ученици:

“Бог ни е дал тази възможност – да посетим земята, но много от нас се държат като нежелани гости, разглеждайки някои неща като своя собственост. Ние забравяме, че се спираме тук само като посетители и позволяваме да възникват много привързаности: “моята къща”, “моята работа”, ”моите пари”, ”моето семейство”; но когато посещението ни на земята завърши, всички човешки връзки се прекратяват. Тогава трябва да изоставим всичко, което сме мислили че притежаваме. Единственото, което навсякъде ни придружава, е нашият Вечен Баща Бог. Осъзнайте сега, че вие сте душа, а не тяло. Защо трябва да чакате смъртта да ви даде този суров урок?”

Учителят сметна за необходимо да порицае един свой ученик, който направи груба грешка. По-късно той каза, въздъхвайки:

“Бих желал да ръководя другите само с любов. Винаги съм изтощен, когато трябва да прилагам други средства.”

Веднъж един арогантен интелектуалец постави на учителя объркващи въпроси и се опита да го смути с тях. Парамахансаджи каза усмихнато:

“Истината никога не се страхува от въпроси.”