Историческият път на Бялото Братство през вековете, том 6
Цена:
25.00лв.
-
Код:8279
-
Тегло:0.310 кг
Книгата Деянията на апостолите е написана от евангелист Лука. И в нея той се обръща към Теофил, т.е. към Божия приятел. Но има голяма разлика между Евангелието на Лука и Деянията на апостолите. Те имат съвсем различен стил. На първо място Деянията на апостолите ни разказват за първите стъпки на новото Учение, което навлиза в света. Когато минаваме от Евангелията към Деянията, ние слизаме от едно Божествено свръхравнище до това на човешките събития. Но това слизане е същевременно и възлизане.
Евангелията описват великия процес на въплътяването на едно велико Божествено Същество, Което слиза на Земята и се вживява в човечеството, слизайки все по-дълбоко в съдбите на земната телесност. Деянията на апостолите ни показват стадия, където този процес на въплътяване навлиза в действителен смисъл в историята. Човекоставането на Христа е последвано от историзирането на Христовия импулс.
Историята е една важна Тайна. Изживяването на историята предполага у човека определена зрялост и укрепналост на вътрешната самостоятелност. Детето не може да изживее историята. То живее в приказката и сказанието, които и двете още плуват над Земята, както и самата душа на детето. За да изживее човек действително историята и с това да стъпи на Земята, той трябва вече да е намерил себе си и да е стигнал напълно на Земята.
Погрешно е да се считат Евангелията за исторически описания в обикновен смисъл. Колкото повече те са били схващани биографично-исторически, толкова повече са били криво разбрани и изгубени. По своята същност те са свръхисторически. Те описват това, което действително е станало, обаче те описват един процес, който става между Небето и Земята и едва в неговия краен резултат е неговото стигане до земната почва.
Едва там, където в Евангелията е описана Голгота, тези Евангелия започват да навлизат от свръхисторическата област в историята. Ето защо Евангелията имат нещо, което ги прави да бъдат сравнявани с приказките и митовете. Но те превъзхождат всички приказки и митове, а също и всички Свещени Писания, които човечеството притежава, чрез това, че не остават да плуват между Небето и Земята, а се стремят да слязат надолу, докато най-после стигнат на Земята. Евангелията слизат от Небето на Земята. Откровението отново се възнася от Земята към Небето.
Преходът е образуван от света на Деянията на апостолите. Тук Небето прониква Земята, а това именно съставя същността на историята. Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Старият Завет ни описва историята на човечеството. Ние виждаме как на Земята човечеството все повече изразходва старото Божие наследство. Проникването на Земята от Небето става обект на все по-голям копнеж, но то е още предстоящо. Евангелията рисуват идването на Небето на Земята. Най-после Деянията на апостолите описват Земята все по-вече проникната от Небето.
Тук виждаме да се редуват три кръга, които в известно отношение са изпълнени с подобни закони на формиране. Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, коего е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният, не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле.
В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем. На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков.
За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва.
- Автор:Влад Пашов
- Издателство:Авир
- Година:2006
- Страници:308
- Корици:меки
- Състояние:отлично
