Както и в предишните си книги, лирически и белетристични, Господинов – един Гаустин знае как – се докосва до онези болни средоточия, в които съвременният човек живее между любовта и болницата, гробището и бебешката количка, розата и нужника, чаят и самоубийството…
Миглена Николчина, “Литературен вестник”
Най-новото от Георги Господинов го потвърждава като майстор на обожанието, защото, за разлика от майсторите на разбирането, безнаказано борави с изплъзващата се материя на интуициите и желанията: флората и фауната на ежедневието му се множат библейски, легендарно се преобразяват една в друга и преливат от страниците, следобедите му са августовски, сладкарниците - лисабонски, жените - всеки път различни и в крайна сметка някак чужди.
Миглена Николчина, “Литературен вестник”
Най-новото от Георги Господинов го потвърждава като майстор на обожанието, защото, за разлика от майсторите на разбирането, безнаказано борави с изплъзващата се материя на интуициите и желанията: флората и фауната на ежедневието му се множат библейски, легендарно се преобразяват една в друга и преливат от страниците, следобедите му са августовски, сладкарниците - лисабонски, жените - всеки път различни и в крайна сметка някак чужди.
“Йоан”, “За русите жени”, “Един сън в Дианополис”, “Подир сенките им”, “Рай. Деконсктрукция”, “Лош опит”, “Одеонъ”, “Числа”… Авантюрата започва от заглавията, “писмата” са монолози на учудване и унес, иначе казано, фрагменти от разговори с Гаустин, митичното alter ego, което се появява ту като съученик от времената на гимназиалните купони, ту като средновековен философ от Арл, ту просто за да съобщи: там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза, наднича градинар…
Нева Мичева, сп. “Едно”
Гаустин е тъкмо процепът, през който се втурва остатъчното и несводимото, онова, дето просмуква и слепва всички времена и прекратява високомерието на телеологиите. Приносът на Георги Господинов е, че го е уловил и го е превърнал просто в човек, в един свободен, преминаващ и самотен човек на име Гаустин.
Албена Хранова, “Култура”
Нева Мичева, сп. “Едно”
Гаустин е тъкмо процепът, през който се втурва остатъчното и несводимото, онова, дето просмуква и слепва всички времена и прекратява високомерието на телеологиите. Приносът на Георги Господинов е, че го е уловил и го е превърнал просто в човек, в един свободен, преминаващ и самотен човек на име Гаустин.
Албена Хранова, “Култура”
-
Автор:Георги Господинов
-
Издателство:Жанет 45
-
ISBN:9544911391
-
Година:2003
-
Страници:96
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично