Героят Октав Паранго, алтер-егото на автора, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория, в третия се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази поредна блестяща сатира Бегбеде, самият той с неоспорима склонност към хумористичното, разобличава „диктатурата на смеха“, описва едно общество, в което „смешното е задължително“ и осмива това, което нарича комикопопулизъм, практикуван от много негови събратя, както и от политици, например Доналд Тръмп, стигнал до Белия дом, известният като „клоуна Бо-Джо“ Борис Джонсън, станал министър-председател, и още, и още...
Остроумно, занимателно и с немалко тъга Бегбеде ни превежда от безобидния хумор през иронията и сарказма, за да стигне до момента, когато смехът със сълзи се превръща в смях през сълзи.
"Нека да сме наясно: целта на тази книга не е да покаже, че прилагателното „смешен“ скоро ще е синоним на „нацистки“. А просто да облекчи лицевите ни мускули. Не трябва да прибягваме до тях денонощно, през цялата година – те са ни нужни също и за да стискаме зъби."
Фредерик Бегбеде
Фредерик Бегбеде
„Човекът, който плаче от смях“ от Фредерик Бегбеде е провокативен роман, който съчетава сатира, автобиография и социална критика. В него авторът отново ни среща с Октав Паранго, добре познатото му алтер его, което този път се е превърнало в хуморист и радиоводещ. През неговите очи Бегбеде изследва съвременното общество, в което смехът се е превърнал в задължение, а забавлението – в инструмент за манипулация.
В този роман Бегбеде разобличава „диктатурата на смеха“, в която всичко трябва да бъде забавно, дори когато реалността е тревожна. Той въвежда термина „комикопопулизъм“, за да опише явлението, при което политици и медийни фигури използват хумора като средство за влияние и контрол. Примери като Доналд Тръмп и Борис Джонсън са представени като символи на тази нова ера, в която клоунът може да стане лидер, а смехът – оръжие.
„Човекът, който плаче от смях“ е роман за кризата на идентичността, за цената на публичния образ и за болката, скрита зад усмивката. Октав Паранго, макар и успешен, е емоционално изтощен, разкъсван между нуждата да бъде харесван и усещането за празнота и фалш. Бегбеде използва този вътрешен конфликт, за да постави под въпрос ролята на медиите, културата на забавлението и загубата на автентичност.
Книгата е написана с типичния за Бегбеде стил – остроумен, язвителен и самоироничен, но зад хумора се крие дълбоко разочарование от съвременния свят. Тя е огледало на нашето време, в което истината често се губи в шума на шегите, а смехът се използва, за да прикрие страха и самотата.
„Човекът, който плаче от смях“ е роман за онези, които се смеят, за да не заплачат, за хората, които живеят в свят, където всичко трябва да бъде шоу, но копнеят за истинска връзка и смисъл. Това е книга, която не просто разсмива – тя кара читателя да се замисли за цената на смеха в епохата на спектакъла.
-
Автор:Фредерик Бегбеде
-
Издателство:Колибри
-
ISBN:9786190207771
-
Година:2021
-
Страници:272
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично