Второ издание.
Лев Толстой — благородник по рождение, осиротял рано, взел участие в Кримската война, пожънал нечуван писателски успех с романи като „Война и мир“ и „Ана Каренина“ — преживява пълен духовен крах на 51-годишна възраст. По време на този срив именитият руски класик поглежда назад към живота си и го определя като безсмислено зло.
Между страниците на „Изповед“ Толстой запаметява своето вътрешно обръщане, в пълно отрицание на досегашните си ценности. Есето утвърждава за пръв път основните принципи на новия толстоев светоглед, които ще бъдат неуморно повтаряни през следващите десетилетия. То позволява на читателите да се потопят в света на един от великите умове в човешката история, но и да изплуват оттам, сякаш преродени. И готови за нов живот.
"Живях така близо две години и у мен се извърши преврат, който се готвеше отдавна и чиито заченки винаги са били у мен. Случи се това, че животът на нашия кръг, на богатите и учените, не само ми опротивя, но и загуби всякакъв смисъл. Всичките ни действия, разсъждения, науката, изкуствата — всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато действията на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото истинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го приех."
Лев Толстой
Лев Толстой
„Изповед: Ако човек живее, той все в нещо вярва“ от Лев Толстой е дълбоко личен и философски текст, в който великият руски писател разкрива духовната криза, която преживява в зрелите си години. Това е автобиографично есе, написано с болезнена искреност, в което Толстой търси смисъла на живота, вярата и истината отвъд материалния свят.
В този труд Толстой описва как, след като постига огромен литературен успех с „Война и мир“ и „Ана Каренина“, изпада в дълбока екзистенциална криза. Въпреки славата, богатството и признанието, той осъзнава, че животът му е лишен от истински смисъл. Това го тласка към търсене на духовни отговори, които не намира в науката, философията или светските удоволствия.
„Изповед“ е първото произведение, в което Толстой формулира новия си светоглед, основан на вътрешна морална истина и християнски принципи, но извън догмите на институционалната религия. Той поставя въпроса: „Какъв е смисълът на моя живот?“, и стига до извода, че без вяра не може да се живее, защото вярата е основата на човешкото съществуване.
Книгата е написана с интелектуална дълбочина и емоционална сила, като съчетава размишления върху смъртта, страданието и надеждата. Толстой анализира противоречията между разума и сърцето, между вечното и преходното, и стига до прозрението, че истинската свобода идва чрез духовно пробуждане.
„Изповед: Ако човек живее, той все в нещо вярва“ е издание, което вдъхновява читателя да се вгледа в себе си, да постави под въпрос собствените си убеждения и да потърси лична истина отвъд обществените норми. Това е книга за търсещите, съмняващите се и вярващите, която остава актуална и въздействаща повече от век след написването си.
-
Автор:Лев Толстой
-
Издателство:Кръг
-
ISBN:9786197350920
-
Година:2020
-
Страници:128
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично