В изданието със заглавие „До изгонените от Рая“ в епистоларна форма св. Николай Велимирович наставлява всеки един обърнал се към него с личния си въпрос и търсене. Даровитият църковен отец е бил голям приятел на българите и България, радетел за помирение и топло приятелство между балканските народи. За православния свят той е едно от големите светила на богословието и православната духовност на нашето съвремие.
ДО ЕДНА ЖЕНА, ИЗМЪЧВАНА ОТ ТЕЖКА СКРЪБ
Пишеш, че те гнети някаква непреодолима и необяснима скръб. Тялом си здрава, къщата ти е пълна, но сърцето – празно. По-точно сърцето ти е изпълнено с мрачно униние. Принуждаваш себе си да посещаваш забави и веселби, но това още повече увеличава скръбта ти.
Внимавай много, това е опасна болест. Тя може напълно да умъртви душата ти. Такава скръб Църквата смята за смъртен грях, понеже, според апостола, има два вида скръб: скръб, която е по Бога и произвежда покаяние за спасение, и световна скръб, която докарва смърт. Очевидно твоята скръб е от втория вид.
Скръбта по Бога обхваща човека, когато той си спомня за своите грехове и се кае, и вика към Бога. Или когато някой тъгува заради греховете на други хора. Или когато някой има ревност за вярата Божия и с тъга вижда как хората отпадат от нея. Такава скръб Бог обръща на радост. За това е говорел Павел, описвайки апостолите и всички истински служители Христови: огорчават ни, а ние винаги сме радостни. Радостни са, защото чувстват силата и близостта на Бога и получават утеха от Него. Така казва и Псалмопевецът: Спомних си за Бога и се зарадвах.
Скръбта на светците прилича на облаци, през които сияе слънцето на утехата. А твоята скръб прилича на слънчево затъмнение. Сигурно имаш много дребни грехове и прегрешения, които си считала за незначителни, за които не си се покаяла и които не си изповядала. Като някаква стара паяжина те са омотали сърцето ти и са направили гнездо за тази голяма скръб, която злите демонски сили със злорадство подклаждат в теб. Затова прегледай целия си живот, изпитай безпощадно себе си и изповядай всичко. Чрез изповедта ще очистиш и проветриш дома на душата си. И в теб ще нахлуе свеж и здрав въздух от Божия Дух. След това започни храбро да вършиш всичко, което е добро. Започни, да кажем, с милостиня в името Христово. Запомни – в името Христово. Христос ще види и ще почувства това, и скоро ще ти дари радост. И то такава неизказана радост, която само Той дава и която никаква тъга, мъка или демонска сила не може да помрачи.
Чети Псалтира. Това е книга за скръбни души, книга на утеха.
Господ нека скоро да те зарадва!
Св. Николай Велимирович е роден през 1881 г. в с. Лелич край Валево, Сърбия. Завършва богословие в Духовната академия в Белград. Специализира в Берн, Швейцария, а след това и в Германия, Великобритания и Русия. Защитава докторат по богословие в Берн и докторска титла по философия в Женева.
След връщането си от Европа се разболява тежко и дава обет, че ако Господ го излекува, ще се замонаши, за да Му служи през целия си живот. В края на 1909 г. приема монашеско по-стрижение в манастира Раковица като йеромонах Николай. Преподава в Духовната академия в Белград. Става популярен със своите открити лекции и беседи пред най-широка народна аудитория. Сред любимите му теми са философията на Ницше и Достоевски, както и поезията на неговия любим поет Петър Петрович Негош.
След края на Първата световна война е ръкоположен за епископ през 1919 г., а през 1920 г. поема древната катедра на Охрид. През 1934 г. по единодушно желание на народа става епископ на Жича. През тези години между двете световни войни владика Николай става извънредно любим и популярен в страната си и в целия православен свят. В кроткия и милосърден владика, дарен от Бога с достойнствата на изключителен пастир, писател, проповедник и мисионер, хората виждат истински праведник, „жив светец". Наричат го „новия Златоуст". Десетките му книги, написани през този период, влизат в духовната съкровищница на Православието.
С ясната си християнска позиция владика Николай си спечелва омразата на двете най-агресивни идеологии на XX век - нацизма и комунизма. През 1940 г. владиката е арестуван от Гестапо. Прекарва известно време под арест в манастира Войловица, а през 1944 г. е изпратен в концлагера Дахау, където остава до края на войната. Въпреки освобождението си не може да се завърне в родината. Комунистическият режим на Тито го обявява за „народен враг", заплашвайки го със смърт. Владика Николай Велимирович умира в Америка, в манастира „Св. Тихон" Пенсилвания.
Чак след падането на комунизма в Югославия и източна Европа владиката получава възможността да се завърне - посмъртно - в своята родина. През 1991 г. мощите му прекосяват океана и са погребани в родното му село Лелич. През 2003 г. Архиерейският събор на Сръбската православна църква го провъзгласява за светец.
Св. Николай е бил голям приятел на българите и на България, радетел за помирение и топло приятелство между балканските народи. Навсякъде в книгите си той говори с голяма топлина за българския народ. За православния свят като цяло той е едно от най-големите светила на богословието и православната духовност на нашето съвремие.
- Автор:св. Николай Велимирович
- Издателство:Омофор
- ISBN:9789542972099
- Година:2012
- Страници:496
- Корици:меки
- Състояние:отлично