Богомилското учение
Цена:
17.00лв.
€8.69
-
Код:799
-
Тегло:0.140 кг
"Богомилското учение" е книга от Антон Глогов – псевдоним на родения в Етрополе писател и публицист Антон Илиев Дончев (1883 – 1944). Първо издание през 1915 г., преиздадена през 1935, 1943, 2000 и 2006 г. Авторът изразява писмен протест до Ватикана, в който утвърждава абсолютния монизъм и самостойното възникване в България на богомилското учение. Оригиналното издание от 1935 г. започва с факсимиле от отговора на този протест.
Според Глогов богомилите са се наричали "общиари" и почитали символ, представляващ две кръстосани под прав ъгъл елипси. Вертикалната елипса символизирала силата на сътворението, а хоризонталната – силата на разрушението. Богомилските първосвещеници нямали право да носят този символ, нито други символи и украшения. Единственото, което ги отличавало от другите свещеници, било червеното облекло вместо черно, както и жезъл с декорация във формата на слънце, който винаги носели със себе си.
„Богомилското учение“ представя богомилството като самобитна духовна школа, родена в България през X век, която оказва огромно влияние върху европейската религиозна и социална мисъл. Авторът Антон Глогов, публицист и мислител, разглежда богомилите не като еретици, а като носители на нов морал, основан на вътрешна чистота, равенство и непротивене на злото. Книгата подчертава, че богомилството е предвестник на Школата на Христос и на учението на Петър Дънов, като поставя основите на всемирна духовна етика.
В основата на изложението стои идеята за духовна свобода и морална отговорност, противопоставени на догматизма и институционализираната религия. Глогов защитава българския произход на богомилството, като го свързва с абсолютния монизъм и с универсалните закони на живота. Той разглежда богомилите като „общиари“, които почитат символа на двете кръстосани елипси – знак за сътворение и разрушение, за движението на духа и материята.
Книгата е структурирана в духа на научно-духовен трактат, но е написана с достъпен език, който я прави подходяща както за изследователи и историци, така и за търсещи читатели, интересуващи се от езотерика, духовност и българска културна идентичност. Изданието е оформено с внимание към детайла, и включва факсимиле от писмо до Ватикана, в което авторът защитава богомилската истина пред официалната църковна догма.
„Богомилското учение“ е не просто историческо изследване – то е духовен манифест, който призовава към ново разбиране на християнството, основано на любов, свобода и съзнателен избор. Глогов подчертава, че старите окултни центрове са отживели времето си, и че Школата на Христос е отворена за всички, проповядвайки нова етика и нови човешки отношения. Книгата е покана към вътрешна трансформация, към осъзнаване на духовните корени на българската култура и към създаване на нова, светла цивилизация.
В уводната част на книгата авторът осветява някои моменти от историята на богомилското движение, структурата на техните общини и храмове и разпространението му в Европа. Тук авторът отхвърля спекулациите на противниците в лицето на Презвитер Козма за произхода на учението и връзки с наистина дуалистичните манихейство и павликянство.
Основен момент в социалния аспект на богомилската доктрина е заключението, че: "Общината е онзи фактор, който ще превърне човека-звяр във втора, след Слънцето творческа сила." Редица концепции, изложени в книгата на Глогов като богомилски, са използвани от Емилиян Станев в неговите повести за богомилите. В предговора си към "Теория на пространството" авторът ползва богомилското учение, представено от Глогов.
-
Автор:Антон Глогов
-
Издателство:Шамбала
-
ISBN:9789543191987
-
Година:2017
-
Страници:174
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично