Хипократ (ок. 460 пр.н.е. – ок. 370 пр.н.е.)
Хипократ от остров Кос е почитан като Баща на европейската медицина, а клетвата от Хипократовия корпус се смята за основа на лекарската етика. Той получава неувяхваща слава заради събраните по-късно съчинения с неговото име.
Запазени са няколко животоописания: Животът на Хипократ според Соран; статия във византийската енциклопедия Суда от Х в.; 48 стиха от византийския писател Йоан Цец от XII в.; анонимен латински ръкопис от XII в.; две арабски биографии от X - XII в. Вероятно са били ползвани биографични бележки, прикачени към Хипократовия корпус, но според специалистите автентичността им не може да се приеме.
Съчинението на Соран било открито в началото на един от най-ранните ръкописи на Хипократовия корпус - Марцианус Венетус от XI в. Според него Хипократ бил роден на остров Кос през 460/459 г.пр.Хр. и произхождал от род, водещ началото си от героя Херакъл и бог Асклепий. Първо учил лечебното изкуство при баща си Хераклиад, а след това при Херодик, като някои твърдели, че бил ученик и на софиста Горгий от Леонтини и на философа Демокрит от Абдера. След като завършил обучението си, напуснал родното си място заради сън, според който трябвало да се установи в областта Тесалия в Северна Гърция. Бил повикан да лекува от лудост философа Демокрит, както и да спаси илирийците и пеонийците от чума.
Предсказал, че към областта Атика приближавала чума, и се погрижил за градовете. Спасил родния си остров Кос по време на Пелопонеската война, заради което получил големи почести от жителите му, но също от пелопонесците и атиняните. Изживял последните си дни в Тесалия на преклонна възраст, като предал изкуството на синовете си Дракон и Тесал.
Животът му съвпада с класическия период на Древна Гърция, време на разцвет на философията и науката. Според легендата, Хипократ е пътувал из различни гръцки полиси и извън тях, за да изучава и практикува медицина. Умира около 370 пр.н.е. в Лариса, Тесалия.
Хипократ е смятан за революционер в медицината, тъй като отхвърля вярванията, че болестите са причинени от божествени сили или свръхестествени причини. Вместо това той въвежда идеята, че болестите са резултат от естествени процеси и влияния на околната среда, начина на живот и диетата.
Една от най-известните му заслуги е създаването на Хипократовата клетва, етичен кодекс за поведение на лекарите, която е основа на съвременната медицинска етика.
Хипократовото творчество е известно чрез така наречения Хипократов корпус – сборник от около 60 труда, които обединяват знанията на Хипократ и неговите последователи. Тези текстове обхващат различни аспекти на медицината, включително диагностика, прогноза, лечение, хирургия и философия на медицинската практика.
Основни произведения от Хипократовия корпус:
„За въздуха, водите и местностите“ – анализира влиянието на природната среда върху здравето.
„Афоризми“ – кратки изказвания, обобщаващи медицински наблюдения и принципи.
„Прогностика“ – обяснява как да се предвижда развитието на болестите.
„За епидемиите“ – наблюдения върху разпространението на болестите и тяхното лечение.
„За храните“ – разглежда връзката между диетата и здравето.
Основни идеи в медицината на Хипократ:
Четирите хумора – теория, че здравето се основава на баланс между кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз.
Наблюдение и диагностика – набляга на систематичното наблюдение на пациента и симптомите.
Природен подход – лечение с природни средства, диета и начин на живот вместо магически или религиозни ритуали.
Хипократ е оставил траен отпечатък върху развитието на медицината. Неговите методи и принципи поставят основите на медицината като наука и практическа дисциплина, отделена от религията. Той е символ на професионалната етика и посвещението на лекарите към своите пациенти.
