… каза тя. И слезе от небето

Цена: 18.00лв.

Код:

1156
Тегло:

0.100 кг

… каза тя. И слезе от небето, Виолета Христова

В новата си книга Виолета Христова не престава да търси етичните измерения на съществуването. Авторката представя калейдоскоп от картини, където всеки читател може да открие собствената си емоционалност.

Concerto grosso

Всяка зима има своя музика -
и сребърен оркестър от валдхорни.
Не чувам гласовете на снежинките,
но вятърът ги носи неуморно...
И стърже контрабасът по дърветата,
отгоре слизат ледени акорди.
Затрупани под преспите гласчетата
на корените - все едно са болни.
Невидим диригент е вдигнал палката
и маха над света, за да просветне…
Но две напред, една назад са малко –
важни са и няколко нагоре…
Небето е вълшебно петолиние,
а кой разчита златните му знаци?
Снегът затрупва вече всичко видимо
и скърца снежнобяла тишината.
Затворени във ниските си тонове,
човеците мърморят убедително,
че зимата за всичко е виновна
и този сняг е вече отвратителен.
Ще свърши тази ледена симфония,
финалът е съвсем категоричен:
във края на окото идва пролет,
в края на омразата - обичане.

ОТЗИВИ

„Вселените на Виолета Христова не са враждебни. Те са част от умния калейдоскоп, който се пренарежда така, че да видиш картината на собствената си емоционалност. Вселените на Виолета Христова са безпристрастни, но щадящи. Тази книга не престава да търси етичните измерения на съществуването. Не готовите екзистенциалистки фрази, а търсенето, пътят са плътта на „…каза тя. И слезе от небето”. Ина Иванова

Ако проследи „другото”, „другия”, „другояче(то)” на художествените послания в „...каза тя. И слезе от небето”, читателят ще се изненада от богатата гама интерпретации при поетичното селектиране на всички тези другости. Достатъчно е да вярваш, че „насън се случва друго”, че „под кожата живеят други същества”, а „страшното на друг език говори”.

Росица Ангелова

Стихосбирката "...каза тя. И слезе от небето" съдържа 71 стихотворения. 71 опита за прекрояване на действителността, за безболезнено вмъкване на ново парче плат на местата, където се е поизтъркало от употреба, удължаване и зашиване на орнаменти, за да се пъстрее и весели окото. Тоналността на книгата не е меланхолична, сива, нито покрита с бледност и едва осмелила се да погледне нагоре. В поетичните творби често се разминаваме с болката и шумолящата тъга - дори и без да помислим да я докоснем. Тъга, която виси като раздрано и мършаво небе. Тук чувствата са силни, понякога покрити с наметало, стоящи до вратата, но с ключ да отворят и продължат нататък. Къде? Ами пътищата са в очите, в песните, в кръвта, в зеленото на сезоните...

Христина Панджаридис