Меню
Профил
Език

Короната на живота

Цена: 15.00лв.
  • Код:
    401
  • Тегло:
    0.320 кг
Добави в желани
Знание и неговите източници Знанието е два вида:
1) окончателно и крайно или
2) получено в света на явленията и относително.
 
Знанието в неговата крайна реалност е състояние на съществуване и никога не се увеличава. То вече е там и се разкрива посредством светлината на Атман, издигаща се едновременно над обекта, който опознава и обекта, който е опознаван, отвъд които няма нищо. Истинското знание е изцяло действие на душата и е съвършено само по себе си, и е независимо от сетивата и сетивните органи. Професор Дж. М. Мъри казва: „Един всезнаещ ум прегръща цялостта на съществуване в аспекта на вечността.
 
Щом спечелим достъп в света на съществуване, ние придобиваме цялостно виждане". Според Шанкара, „най-висшето знание е непосредствено свидетелство за самата реалност", защото тогава опознаващият и опознаваното стават една реалност. Но истинското Себе, което е чиста съзнателност, не може да бъде обекта на знанието. Знанието, получено чрез опита от външния свят, е също като знанието на животните. То има за основа и произхожда от сетивните органи, и като такова притежава форми и модели, като ясно се вижда, че във всички тях отсъства истинско знание. Но нищо не става реално, докато не се преживее. Дори една пословица не е пословица, докато не е подкрепена с примери от действителния живот и практиката. Цялото знание на опита в света на явленията е разкривано или посредством възприятие (усещане), или посредством свидетелство (доказателство) от свещените писания.
 
Човешкото възприятие никога не се е смятало за истинско, съвършено и вярно. Човек може да види змия в едно въже, или призрак (дух) в пъна на едно дърво. Обикновено нещата не са онова, което изглеждат, че са. Цветовете на нещата, които виждаме, са онези цветове, които те не са погълнали, а са „отхвърлени" навън. Червенината на розата не е част от розата, а нещо чуждо на нея. Също така, умозаключението и свидетелството (доказателството) от свещените писания не са съвсем надеждни.
 
Източникът на умозаключението е предишен опит, който сам по себе може да съдържа грешка и дори това да не е така, ситуациите в настоящето може да не съответстват изцяло на знанието, придобито в миналото. Такъв е случаят дори с интуицията, която е сбор от целия опит в подсъзнанието. Облак дим на върха на далечно възвишение може да загатва за огън или може да бъде част от мъгла.
 
По подобен начин, доказателството от свещените писания, макар че се приема за непогрешим и сигурен източник на знание, не може винаги да бъде разглеждано като такова. „Ведите", които съставляват Божественото знание, се появяват и изчезват съответно в началото и края на всеки един цикъл от време. Смята се, че „ Ведите " са неизчерпаема мина от вселенско и съвършено знание. Но терминът „знание" означава „запис от духовни опитности, придобити в надсетивните нива". Мигът, в който опитностите, спечелени по този начин, се обяснят на човешки език и се сведат до записано слово, те придобиват форма и метод - и мигът, в който те придобият форма ... 
  • Автор:
    Карл Сингх
  • Издателство:
    Зограф
  • ISBN:
    9789541502511
  • Година:
    2008
  • Страници:
    319
  • Корици:
    меки
  • Състояние:
    отлично